Като дете обожавах старците. Имаше нещо загадъчно, приказно и някак обичливо в белите коси, сбръчканите лица и ръце, в тихите, треперещи гласове... Подобни сантименти изпитвам и днес. Напоследък обаче започвам да се вторачвам в другото лице на предишните поколения и в мен бушуват силно противоречиви чувства. Ето защо.

Първо беше въпросът със слушането. Ако те оставят на възрастен човек да те гледа, трябва да слушаш повече. Да не лудуваш, да не тичаш, да не правиш нищо по детски. Или ако случаен възрастен ти каже нещо, задължително да изпълняваш без протести. Всеки възрастен – и кварталният пияница, и самотната дама с кученцето, и учителят по труд и творчество – са винаги в правото си да те увикват, шамаросват и другояче унижават, както намерят за добре. Да не говорим, че по дефиниция са по-прави от теб. Искаш да оспорваш това? Аха, значи си търсиш белята. Нищо няма да излезе от теб.

После дойде въпросът с оценките. Как ще учиш по-нагоре без отличен успех?! Познания ли – що за понятие е това? Да се научиш да мислиш, значи? О, горкото. Порасни най-накрая. Има други начини. Старай се. Познавай изискванията на учителя. Спазвай ги. Ако е необходимо, ще се подмажеш тук-там. Този предмет няма да ти трябва, ще го изтикаш някак, мисли за бъдещето си.

Първа скобка

Между тези редове да се чете още: „безропотно отстъпване на място в автобуса, любезно поздравяване и общи приказки със старите на пейката пред блока (при всяко минаване покрай тях), помощ с мъкненето на наднормени пазарни торби, обслужване на по(д)викване за каквото се сетите”.

Нека повторим още веднъж – и никакво „но”.

Втора скобка

Всичко това се случва, докато милите „възрастни” дори не могат да решат кое управление в края на краищата е за предпочитане. Дават три хикса на фашизма, за да отворят пътя за идеологиите на водачи от ранга на Ленин, който също не е известен с безкрайното си човеколюбие. По-късно друга група хора (а защо не и същата?) изведнъж преценява, че няма да е лошо да хукне подир друг влак. Юруш на доматите – сори! – на бургерите и кока-колата. Искаме си свободата! Искаме си правата! Искаме смяна на режима на тока, за да можем да гледаме Биг Брадър 24 часа в денонощието!

Затваряме скобите.

Третата повратна точка на подчинението, както и окончателното пречупване, настъпиха в университета.

Още при кандидатстването започва мащабната манипулация, наречена „висше образование”. Кое му е висшето, питам аз, а някои ще попитат и кое му е образованието. Там отново попадаш в лапите на възрастните, имащи себе за опитни, знаещи и можещи.

Нека да ви кажа какво открих от личен опит. Ако могат нещо, то това е да те зомбират. Как иначе да обясним непрекъснатото натякване за „намирането на работа след завършването, за сдобиването с професия, от която ще можеш да се издържаш и да живееш достоен живот” от устите на хора, които ти тикат в ръцете „редки” специалности? Редки в смисъл на „изчезващи, труднооткриваеми, застрашени”. Добавя ли едно „видове”, съвсем ще ме разберете. Само за да се гарантира преподавателският щат?! Другите и те не са цвете за мирисане. Излязъл от университета млад специалист е също толкова подготвен за трудовия пазар, колкото първият срещнат минувач – за полет в космоса.

Но за нас вече няма значение. Ние не търсим грешките във вас, защото вие винаги сте били прави.

Обработен по този начин, човек поема по условно наречения „свой” път. Неусетно и той е един от възрастните. Вече и той има същите права да опропастява живота на следващите поколения под различни прикрития. Точно както някога правехте вие. То не беше грижа, не беше завещаване, не беше даване на предимство на младите.

Сетихте се кога. Къде ви беше акъла, когато строихте „цивилизованото” общество? Защо мълчахте и се свивахте в мишите си дупки, когато пред очите ви се рушеше бъдещето на собствените ви деца? Защо махахте с ръка и нехаехте? Защо не се слушахте един-друг? Защо не искахте да виждате какво става около вас? Защо смятахте, че правите жертви, пестейки за жилище на наследниците си, след като продадохте цялата планета на мощните корпорации в замяна на спокойни старини за себе си? Защо ни внушихте, че животът е безсмислен и напразен, ако нямаш поколение? Това е подло и арогантно, защото при сегашното население Земята изнемогва и най-голямото добро за човечеството е да не раждаме повече.

А всичко можеше да протече по съвсем различен начин. Основната ви грешка? С времето ставахте все по-алчни. Искахте утре да притежавате повече от вчера. Жадувахте за по-високи заплати, за повече удобства, за по-добър и по-дълъг живот. Така забравихте единственото, от което имахте нужда: мъничко любов. Чиста човешка любов. Тя щеше да ви покаже верния път. Нямаше да приемате за нормално един народ да бъде подчинен на друг, да решавате проблема с боклуците чрез изхвърлянето им в чужди дворове, нямаше нарочно да правите продуктите нискокачествени и нетрайни. Или поне нямаше да допуснете някой друг да го прави безнаказано, защото щяхте да имате усещането за принадлежност към един свят, на който всички живи твари са равни, незаменими, значими. Но това изискваше мъничко повече любов, отколкото вие сте способни да изпитвате.

Къде бяхте? За какво мислехте през последните векове? Не сте ли чели класиците, не сте ли имали поне по едно водещо мото в живота, което да ви напомня за наистина важните неща, като например да оставим планетата такава, каквато сме я заварили? На всичкото отгоре, сега искате млади, енергични, образовани и уж свободни хора да ви обслужват като роби – без да имат никаква гаранция за чиста природа и днешните битови екстри в бъдеще (за пенсионно осигуряване никой 30-годишен не смее и да мечтае вече). Може би е по-удобно да заболеете от деменция или алцхаймер. Така никой не може да ви обвинява. Виждате ли, „и ние страдаме.”

Не мога да се примиря, че мнозина от вас дори не знаят каква каша са забъркали.

Поне не пречете на следващите поколения да оправят нещата.