Все се изкушавам да се застъпвам за емблематични провали от ранга на Ейми Уайнхаус. И винаги ми прави впечатление, че при подобни занимания човек неизбежно стига до вадене на кирливи ризи, сочене с пръст или – иначе казано – до търсене на вина. 

Хабим прекалено много ценна енергия за това. Ако можехме безпристрастно да анализираме кофти-ситуациите и да се поучим, за да ги избягваме в бъдеще, щяхме да се чувстваме доста по-добре. От една страна, взели сме си поука. От друга, не сме позволили емоциите да вземат връх в неподходящ момент.

Толкова голям успех ли е това? 

Да видим. Ядосаният човек може да бъде смешен, но в повечето случаи е просто жалък, малък и безпомощен. 

Обратното също е вярно: способният да анализира, да тълкува и да прави изводи, оставайки глух за виковете на емоционалното си дяволче, е господар на дните си. Той е жизнерадостен човек, въпреки че критичното мислене не му е чуждо. Той е предпочитан събеседник, гост и партньор, тъй като няма склонност да издребнява. Той е винаги ясен в посланията и категоричен в целите си. По този начин успява да постигне своето, без да си създава повече от необходимите за спорта врагове. 

Само защото не се занимава с изтощителното и никому ненужно търсене на вина.